Купа ,,Христо Ботев" един от мн. слаби стартове...

На 3 ноември се проведе състезанието по ориентиране за Купа ,,Христо Ботев" заедно с лагера за националния отбор за 14, 16 и 18 годишните в град Калофер. Аз не участвах, поради чистата и прост причина, че не ми се ходеше сам, защото никой от моя отбор не искаше да ходи. Но все пак отидохме за старта на третия ден от лагера. Тръгнахме рано от нашия град и следователно пристигнахме рано и в града:)), даже по рано от съдиите. Ходихме насам-натам и гледахме да отбием времето докато стане време за старта, но поради не организация старта беше отложен за 11:30, а беше обявен за 10:30, но както и да е няма значение. Времето беше малко хладно и беше мокро навсякъде, а аз не знаех, че ще сме в града и си бях взел бутоните, а т'ва беше лооошоо... :((( Стартът в моята група беше труден, защото вземаха участие най-силните състезатели от М16, включително и националите, но една добра тренировка нямаше да ми навреди. Наредих се за старта и зачаках. Когато часовникът удари кръглата минута аз си взех картата и тръгнах да бягам с добро темпо, даже бих казал мн. бързо темпо, като никои друг път:))). Всичко беше в града и следователно точките бяха лесни. Първа я открих много лесно зад едно дърво на 100 м от старта. 2 и 3 също бяха лесни и ги взех мн бързо. Но за 4 та точка направих една грешка, която ми костваше мн време около 1 мин най-малко. Докато бягах към нея и си следях картата съм пропуснал една улица и съм влял на улицата, на която не беше точката. Тя трябваше да е на обект на нещо като площадка, а аз влязох на улица, на която имаше само едно училище, но в двора му имаше люлки и аз си помислих, че е там, но едно момче от (Калофер сигурно) излезе от училището и каза, че точката трябва да е на люлките от др. страна на улицата. Аз като чух това изтърчах към мястото, защото се осъзнах къде съм. Взех точката и веднага към следващата без грешка. Всички останали точки ги взех перфектно без нито една грешка и с перфектни варианти, но след тази грешка на 4 точка взех да забавям темпото постепенно и това ми увеличи времето. На 10 точка почувствах страшна умора не в краката, а в гърдите. Стана ми някак гадно, заболя ме гърлото и взех да дишам тежко, не можех да дишам и да поемам въздух. Започнах да получавам хрипове от студения въздух, който навлизаше в дробовете ми и страшно мн намалих темпото почти до бързо вървене. Но не правех грешки на точките. Когато стигнах до 13 точка не знаех направо къде се намирам от болка вече в цялото ми тяло и почнах да вървя мн бавно докато се оправя малко и да потичам за финала. Вървях до 14 и 15 точка и за финала побягах малко и финиширах. Прочетох си чипа и видях, че съм направил време от 21:47 минути на 2,5 км. И в крайна сметка завърших с шесто време, но имаше още да завършват. В крайното класиране заех 9 място. Сплита ми представляваше: 1(44) - 0:49; 2(45) - 1:08; 3(33) - 0:47; 4(34) - 2:10; 5(46) - 0:44; 6(43) - 1:43; 7(39) - 2:53(беше по баир); 8(47) - 2:24; 9(37) - 1:29; 10(36) - 1:37; 11(35) - 1:23; 12(42) - 1:44; 13(40) - 0:56; 14(31) - 1:16; 15(55) - 0:31; F - 0:13; Крайно време 21:47, но пък с това време се наредих на второто място от М16 от нашия отбор, все пак не съм толкоз зле:D:D:D:D. След това ядохме гледахме награждаването, от нашият отбор имаше един медал за М45 - Кольо Тодоров -злато, и си хванахме пътя. Напуснахме града на Ботев живи и здрави ( ех някои:))) ) и се прибрахме в нашият роден град. Беше едно добро и забавно състезание от рода на ДП на което се събрахме мн състезатели юноши и девойки, познати и непознати :))))))))) Предстои ни старта за купа ,, Никола Симов". Дано имам успех там....