НК ,,Дряново" - голямата издънка

На 6.10.2007 г. в околностите на град Дряново се проведе НК ,,Дряново" която е и последна за годината. От нея зависеше кой ще стане шампион на БГ и носител на купа ,,България" ( аз не влизах в това число). Всичко започна добре. Пристигнахме рано (даже преди съдиите), както и да е... . Дойде време да стартираме, но стартът беше отложен с 15 мин. Аз трябваше да тръгна в 13:32 + 15 мин = 13:47. Направих една солидна загрявка преди старта. Когато свърших викаха моята минута. Всичко мина добре с проверката, и се наредих за старт. 13:46:50.... 13:46:54... 13:46:58... 13:47:00 - Старт. От там започна и трудното. Признавам си не съм от най-добрите поради чистата и проста причина че съм още начинаещ (т'ва е за публиката), тъй че се изгубих още в началото. Осеверих си картата. Видях, че 1 точка е обратно на старта и се затичах към огромната тълпа състезатели които чакаха своя старт. Излязох на един път и трябваше да бягам по него докато не намеря отляво пътека към гората, но за съжаление не влязох от правилното място в гората и съм отишъл на съвсем др. място, в др. част на гората. След дълго лутане се намирам на картата и се впускам в яростен спринт към 1 точка. Намирам я лесо и продължавам напред към втора точка... След около 10 мин лутане (отново), намирам и нея. От там дойде и лесното - следващите точки бяха по лесни. 3... 4...(10 мин) 5... 6... 7... 8... 9...
10... 11... 12... 13... 14... 15... 16... 17... 18... и накрая FINAL. Бях мн. изморен и затова си починах малко преди да си прочета чипа. Прочетох го и си изчаках разпечатката, дадоха ми я и без да я поглеждам ( защото бях сигурен, че правя мн. време), отидох да се преобличам. Докато вървях минах покрай списъците с класирането и видях че първи е Гришата (както винаги - бяга момчето, брао на него) от Велико Търново, втори е Борис Йосифов (брао Борка) от Кюстендил, и трети Даката (браво момче, луд си е гад) от Сливен. Видях, че те правят добри времена от рода на 42 мин първият и се отчаях (не губи кураж, догодина ще има следващ тираж :))) ) и тръгнах да се преобличам. В колата вече на спокойствие си отворих разпечатката и к'во да гледам - 38 мин и 25 сек. Това беше невъзможно просто.. аз да стана първи на НК - състезание от такъв голям ранг. Но имаше и др. на разпечатката - на нея имаше някакви странни цифри, че чак със секунди засичано време на първите 7 точки, на 8-та пък нямаше време от точка до точка ами само едни 12 мин, а аз трябваше да съм направил до там 52 мин. И тогаз разбрах, че компа на бате Койнов ми е направил време от 12:53 до първите 8 точки. И почва да брои от там нататък.
Обаче в описанието ние имаме 18 точки а в разпечатката имам само 17 вместо това номера на 18 точка е изваден понеже е имало проблем с тази точка, както и да е. И к'о да гледам на Финиша ми изписва време 38мин 25 сек. а това значи че сам първи. Стоя седнал в колата и не мога да повярвам, гледам да не съм mp обаче не съм. Стоя и се чудя ... тогава дойдоха и др от моя отбор и почнаха да ме разпитват как е станало това и според думите на някои (имена не споменавам той си знае кой), това никога съм нямало да мога да го направя - да стана първи като бягам сам, а аз бягах през цялото време сам. Както и да е - започнах да се страхувам да не съм декласиран и отидох да проверя новото класиране обаче такова за
М16 нямаше. За всички др групи имаше ново само за м16 нямаше. Мислех да отида да питам съдиите, (винаги има едно ''НО") но ме е срам защото още не ги познавам всички и не знам к'во да питам... и така си останах в чакане на награждаването и да видя дали съм в класирането в 3-ката. Дойде и този момент... почнаха естествено от най-малките и докато стигнат до 16 годишните ми се изчака чакалото... м/ж10, м/ж 12, м/ж14, м/ж16... и почнаха ,, ...на 3-то място Борис Йосифов - ,,Руен 92 " Кюстендил, (вече зех да изтръпвам),
на 2-ро място Григор Караиванов - ,,Трапезица" Велико Търново, (вече бях изтръпнал тотално и бях затаил дъх , щото не знам какво ще се случи, да де знам ама за публиката не знаех) , и на първо място Стоян Иванов - ,,Компас" Раднево..." и аз вече засилен към стълбичката, ръкувах се с двамата, който знам, че ме бият но щом искат да ме сложат на 1-во място няма да откажа (в България сме все пак тук е тъй с политиката), пък на мен не ми беше за медала, колко е един медал, но точките които носи... 100 точки за клуба ни бяха добре дошли, щяха да са ни от полза догодина и за това си замълчах, иначе медала не беше мой а на Гришата (Гриша - sorry не беше нарочно). ...И така качих се на 1-вото място и излезе един от ръководителите ни да ни награди... др. се знае снимки и ръкопляскане. След това си тръгнахме (по-живо, по-здраво). След една седмица разбирам, че съдийската грешка е поправена и аз си заемам там което място ми се полага (не го знам щот няма класиране в Интернет), но най-лошото е, че ми отнемат и точките за купа ,,България" и за клуба, но важното е, че са се усетили и Гришата си става първи, а Борис - 2ри. За една година откакто съм състезател това беше най-голямата издънка, която съдиите са правили, но пък без грешки не може. :)))))