Един забавен ден...

  На 17 ноември в Търговище имаше състезание за купите "Никола Симов" и приз "Златен пръстен". Нашият отбор решихме да вземем участие като зяпачи за приза, защото той беше за семейни двойки, и като участници за купата. Сутринта рано 
потеглихме към Северна България и без много спиране и произшествия пристигнахме един 

час преди  старта, който беше в 11:00. Тогава съдиите ни казаха, че можем да вземем 
участие извън класирането. Подадохме заявки, грабнахме чиповете и тръгнахме

да се преобличаме като този старт щеше да е добра тренировка за по-късният старт. Аз се паднах в двойка с Венци:) другите двойки бяха Ивелин и Тео и разбира се

 Галин и Станимир :):):) . Наредихме се на старта. Можеше да тръгнем когато си поискаме и ниe  ( аз и Венци) решихме да тръгнем втори, а след нас Тео и Иво. Аз държах картата
и компаса и казвах посоката, а Венци бягаше да бие точките. Понеже за първи път бягам
с мос компас не можах да се оправя с севера и юга, но се оправих бързо и потеглихме
към гората. Плеснахме ги една след друга точките, но за жалост съотборникът ми се
оплака от умора още на 3 точка, а едва бяхме бягали 4 мин. и намалихме темпото, а аз бях пълен с енергия, но както и да е. Ивелин и Теодор
ни настигнаха на 4 точка и викам бе ко да се прави ще се следват и тръгнахме след тях,

 без туй бяхме с еднакъв маршрут с дължина 1400м. На 8 точка срещнахме другите двама
от нашият отбор, който май се бяха позагубили, макар, че точката се виждаше от пътя.
И така и трите двойки се отправихме към финала. От последна към финала бяхме на
спринт и тогава стана смехът - Тео и Ивелин финишираха първи, Втори към финиша се отправихме ние и накрая бяха Станимир и Галин. Аз стигнах първи до станцията,
но чипът не беше в мен и аз се обърнах да видя къде е съотборникът ми, но той се оказа много близо до мен и аз се отдръпнах да му направя място, но тогава той се подхлъзна на мократа трева и се оказа на земята, че даже с пързалянето подмина и станцията, аз се побърках и взех да крещя да
става и да бие финала, защото другите двама се задаваха отзад, а останалата публика, която беше около финала се пръсна от смях от разигралата се сценка:):):)  В крайна сметка се наредихме на 5-то място с 12:45m.  а след нас се наредиха третата ни двойка, който са и последни. Имаше малко смях,

но стана време да напуснем парка, в който беше  старта и да се отправим към града

 (Търговище) да се поразходим и по разпуснем малко. Хапнахме, пийнахме, почерпихме се по една торта "Неделя" и се натоварихме на колата и заминахме към Профилакториума, където щеше да се  проведе вторият старт в 15:00 на картата "Белия кон" - там беше и вторият кръг от

 Българската паркова купа. Времето беше перфектно, точно такова, каквото го обичам -
 валеше хубав дъждец и беше мокро и кално навсякъде:):) Загрях преди старта и се наредих да
 тръгвам. Взех картата и бегом към 1 точка. Първите две ги взимам без грешка с перфектно време. Към 3 настигнах Станимир от моя отбор и моята група, който тръгва 6 мин. преди мен. Взимам перфектно точката и бегом към следващите. На 7 към 8 почувствах тежест и задушаване в гърдите и спрях да бягам, а това беше фатално за времето ми. Започнах да вървя и така до 10 точка. Макар и с бавно темпо и с много следене на 10 не можах да я атакувам от правилното място и там губя около 30 сек., вземам я и без грешка на
следващите. Финиширам, чета си чипа и гледам 21:23 мин., което е много слабо време за 2,5км.  Преоблякох се и погледнах класиранията - аз бях 4 след Ивелин от моя отбор,
който прави 19 мин., а първите двама по 18 мин. Първи стана Слав Вампоров от "Вариант 5" - Търговище, а втори неговият съотборник, чийто име не запомних. Но все пак нашият отбор взе няколко медала при по-големите. Натоварихме се на ванчето и запътъркахме към в къщи. Беше тъмно и беше 
паднала гъста мъгла, която ни забави, но успяхме дя се приберем здрави и все още годни:):):):) Беше як ден, ама много изморителен и още като се прибрах се метнах на тека и феята на сънищата ме отвя на нейде, и аз не знам къде бях, ама беше хубаво :D:D:D:D:D:D...

Купа ,,Христо Ботев" един от мн. слаби стартове...

На 3 ноември се проведе състезанието по ориентиране за Купа ,,Христо Ботев" заедно с лагера за националния отбор за 14, 16 и 18 годишните в град Калофер. Аз не участвах, поради чистата и прост причина, че не ми се ходеше сам, защото никой от моя отбор не искаше да ходи. Но все пак отидохме за старта на третия ден от лагера. Тръгнахме рано от нашия град и следователно пристигнахме рано и в града:)), даже по рано от съдиите. Ходихме насам-натам и гледахме да отбием времето докато стане време за старта, но поради не организация старта беше отложен за 11:30, а беше обявен за 10:30, но както и да е няма значение. Времето беше малко хладно и беше мокро навсякъде, а аз не знаех, че ще сме в града и си бях взел бутоните, а т'ва беше лооошоо... :((( Стартът в моята група беше труден, защото вземаха участие най-силните състезатели от М16, включително и националите, но една добра тренировка нямаше да ми навреди. Наредих се за старта и зачаках. Когато часовникът удари кръглата минута аз си взех картата и тръгнах да бягам с добро темпо, даже бих казал мн. бързо темпо, като никои друг път:))). Всичко беше в града и следователно точките бяха лесни. Първа я открих много лесно зад едно дърво на 100 м от старта. 2 и 3 също бяха лесни и ги взех мн бързо. Но за 4 та точка направих една грешка, която ми костваше мн време около 1 мин най-малко. Докато бягах към нея и си следях картата съм пропуснал една улица и съм влял на улицата, на която не беше точката. Тя трябваше да е на обект на нещо като площадка, а аз влязох на улица, на която имаше само едно училище, но в двора му имаше люлки и аз си помислих, че е там, но едно момче от (Калофер сигурно) излезе от училището и каза, че точката трябва да е на люлките от др. страна на улицата. Аз като чух това изтърчах към мястото, защото се осъзнах къде съм. Взех точката и веднага към следващата без грешка. Всички останали точки ги взех перфектно без нито една грешка и с перфектни варианти, но след тази грешка на 4 точка взех да забавям темпото постепенно и това ми увеличи времето. На 10 точка почувствах страшна умора не в краката, а в гърдите. Стана ми някак гадно, заболя ме гърлото и взех да дишам тежко, не можех да дишам и да поемам въздух. Започнах да получавам хрипове от студения въздух, който навлизаше в дробовете ми и страшно мн намалих темпото почти до бързо вървене. Но не правех грешки на точките. Когато стигнах до 13 точка не знаех направо къде се намирам от болка вече в цялото ми тяло и почнах да вървя мн бавно докато се оправя малко и да потичам за финала. Вървях до 14 и 15 точка и за финала побягах малко и финиширах. Прочетох си чипа и видях, че съм направил време от 21:47 минути на 2,5 км. И в крайна сметка завърших с шесто време, но имаше още да завършват. В крайното класиране заех 9 място. Сплита ми представляваше: 1(44) - 0:49; 2(45) - 1:08; 3(33) - 0:47; 4(34) - 2:10; 5(46) - 0:44; 6(43) - 1:43; 7(39) - 2:53(беше по баир); 8(47) - 2:24; 9(37) - 1:29; 10(36) - 1:37; 11(35) - 1:23; 12(42) - 1:44; 13(40) - 0:56; 14(31) - 1:16; 15(55) - 0:31; F - 0:13; Крайно време 21:47, но пък с това време се наредих на второто място от М16 от нашия отбор, все пак не съм толкоз зле:D:D:D:D. След това ядохме гледахме награждаването, от нашият отбор имаше един медал за М45 - Кольо Тодоров -злато, и си хванахме пътя. Напуснахме града на Ботев живи и здрави ( ех някои:))) ) и се прибрахме в нашият роден град. Беше едно добро и забавно състезание от рода на ДП на което се събрахме мн състезатели юноши и девойки, познати и непознати :))))))))) Предстои ни старта за купа ,, Никола Симов". Дано имам успех там....

НК ,,Дряново" - голямата издънка

На 6.10.2007 г. в околностите на град Дряново се проведе НК ,,Дряново" която е и последна за годината. От нея зависеше кой ще стане шампион на БГ и носител на купа ,,България" ( аз не влизах в това число). Всичко започна добре. Пристигнахме рано (даже преди съдиите), както и да е... . Дойде време да стартираме, но стартът беше отложен с 15 мин. Аз трябваше да тръгна в 13:32 + 15 мин = 13:47. Направих една солидна загрявка преди старта. Когато свърших викаха моята минута. Всичко мина добре с проверката, и се наредих за старт. 13:46:50.... 13:46:54... 13:46:58... 13:47:00 - Старт. От там започна и трудното. Признавам си не съм от най-добрите поради чистата и проста причина че съм още начинаещ (т'ва е за публиката), тъй че се изгубих още в началото. Осеверих си картата. Видях, че 1 точка е обратно на старта и се затичах към огромната тълпа състезатели които чакаха своя старт. Излязох на един път и трябваше да бягам по него докато не намеря отляво пътека към гората, но за съжаление не влязох от правилното място в гората и съм отишъл на съвсем др. място, в др. част на гората. След дълго лутане се намирам на картата и се впускам в яростен спринт към 1 точка. Намирам я лесо и продължавам напред към втора точка... След около 10 мин лутане (отново), намирам и нея. От там дойде и лесното - следващите точки бяха по лесни. 3... 4...(10 мин) 5... 6... 7... 8... 9...
10... 11... 12... 13... 14... 15... 16... 17... 18... и накрая FINAL. Бях мн. изморен и затова си починах малко преди да си прочета чипа. Прочетох го и си изчаках разпечатката, дадоха ми я и без да я поглеждам ( защото бях сигурен, че правя мн. време), отидох да се преобличам. Докато вървях минах покрай списъците с класирането и видях че първи е Гришата (както винаги - бяга момчето, брао на него) от Велико Търново, втори е Борис Йосифов (брао Борка) от Кюстендил, и трети Даката (браво момче, луд си е гад) от Сливен. Видях, че те правят добри времена от рода на 42 мин първият и се отчаях (не губи кураж, догодина ще има следващ тираж :))) ) и тръгнах да се преобличам. В колата вече на спокойствие си отворих разпечатката и к'во да гледам - 38 мин и 25 сек. Това беше невъзможно просто.. аз да стана първи на НК - състезание от такъв голям ранг. Но имаше и др. на разпечатката - на нея имаше някакви странни цифри, че чак със секунди засичано време на първите 7 точки, на 8-та пък нямаше време от точка до точка ами само едни 12 мин, а аз трябваше да съм направил до там 52 мин. И тогаз разбрах, че компа на бате Койнов ми е направил време от 12:53 до първите 8 точки. И почва да брои от там нататък.
Обаче в описанието ние имаме 18 точки а в разпечатката имам само 17 вместо това номера на 18 точка е изваден понеже е имало проблем с тази точка, както и да е. И к'о да гледам на Финиша ми изписва време 38мин 25 сек. а това значи че сам първи. Стоя седнал в колата и не мога да повярвам, гледам да не съм mp обаче не съм. Стоя и се чудя ... тогава дойдоха и др от моя отбор и почнаха да ме разпитват как е станало това и според думите на някои (имена не споменавам той си знае кой), това никога съм нямало да мога да го направя - да стана първи като бягам сам, а аз бягах през цялото време сам. Както и да е - започнах да се страхувам да не съм декласиран и отидох да проверя новото класиране обаче такова за
М16 нямаше. За всички др групи имаше ново само за м16 нямаше. Мислех да отида да питам съдиите, (винаги има едно ''НО") но ме е срам защото още не ги познавам всички и не знам к'во да питам... и така си останах в чакане на награждаването и да видя дали съм в класирането в 3-ката. Дойде и този момент... почнаха естествено от най-малките и докато стигнат до 16 годишните ми се изчака чакалото... м/ж10, м/ж 12, м/ж14, м/ж16... и почнаха ,, ...на 3-то място Борис Йосифов - ,,Руен 92 " Кюстендил, (вече зех да изтръпвам),
на 2-ро място Григор Караиванов - ,,Трапезица" Велико Търново, (вече бях изтръпнал тотално и бях затаил дъх , щото не знам какво ще се случи, да де знам ама за публиката не знаех) , и на първо място Стоян Иванов - ,,Компас" Раднево..." и аз вече засилен към стълбичката, ръкувах се с двамата, който знам, че ме бият но щом искат да ме сложат на 1-во място няма да откажа (в България сме все пак тук е тъй с политиката), пък на мен не ми беше за медала, колко е един медал, но точките които носи... 100 точки за клуба ни бяха добре дошли, щяха да са ни от полза догодина и за това си замълчах, иначе медала не беше мой а на Гришата (Гриша - sorry не беше нарочно). ...И така качих се на 1-вото място и излезе един от ръководителите ни да ни награди... др. се знае снимки и ръкопляскане. След това си тръгнахме (по-живо, по-здраво). След една седмица разбирам, че съдийската грешка е поправена и аз си заемам там което място ми се полага (не го знам щот няма класиране в Интернет), но най-лошото е, че ми отнемат и точките за купа ,,България" и за клуба, но важното е, че са се усетили и Гришата си става първи, а Борис - 2ри. За една година откакто съм състезател това беше най-голямата издънка, която съдиите са правили, но пък без грешки не може. :)))))