Един забавен ден...

  На 17 ноември в Търговище имаше състезание за купите "Никола Симов" и приз "Златен пръстен". Нашият отбор решихме да вземем участие като зяпачи за приза, защото той беше за семейни двойки, и като участници за купата. Сутринта рано 
потеглихме към Северна България и без много спиране и произшествия пристигнахме един 

час преди  старта, който беше в 11:00. Тогава съдиите ни казаха, че можем да вземем 
участие извън класирането. Подадохме заявки, грабнахме чиповете и тръгнахме

да се преобличаме като този старт щеше да е добра тренировка за по-късният старт. Аз се паднах в двойка с Венци:) другите двойки бяха Ивелин и Тео и разбира се

 Галин и Станимир :):):) . Наредихме се на старта. Можеше да тръгнем когато си поискаме и ниe  ( аз и Венци) решихме да тръгнем втори, а след нас Тео и Иво. Аз държах картата
и компаса и казвах посоката, а Венци бягаше да бие точките. Понеже за първи път бягам
с мос компас не можах да се оправя с севера и юга, но се оправих бързо и потеглихме
към гората. Плеснахме ги една след друга точките, но за жалост съотборникът ми се
оплака от умора още на 3 точка, а едва бяхме бягали 4 мин. и намалихме темпото, а аз бях пълен с енергия, но както и да е. Ивелин и Теодор
ни настигнаха на 4 точка и викам бе ко да се прави ще се следват и тръгнахме след тях,

 без туй бяхме с еднакъв маршрут с дължина 1400м. На 8 точка срещнахме другите двама
от нашият отбор, който май се бяха позагубили, макар, че точката се виждаше от пътя.
И така и трите двойки се отправихме към финала. От последна към финала бяхме на
спринт и тогава стана смехът - Тео и Ивелин финишираха първи, Втори към финиша се отправихме ние и накрая бяха Станимир и Галин. Аз стигнах първи до станцията,
но чипът не беше в мен и аз се обърнах да видя къде е съотборникът ми, но той се оказа много близо до мен и аз се отдръпнах да му направя място, но тогава той се подхлъзна на мократа трева и се оказа на земята, че даже с пързалянето подмина и станцията, аз се побърках и взех да крещя да
става и да бие финала, защото другите двама се задаваха отзад, а останалата публика, която беше около финала се пръсна от смях от разигралата се сценка:):):)  В крайна сметка се наредихме на 5-то място с 12:45m.  а след нас се наредиха третата ни двойка, който са и последни. Имаше малко смях,

но стана време да напуснем парка, в който беше  старта и да се отправим към града

 (Търговище) да се поразходим и по разпуснем малко. Хапнахме, пийнахме, почерпихме се по една торта "Неделя" и се натоварихме на колата и заминахме към Профилакториума, където щеше да се  проведе вторият старт в 15:00 на картата "Белия кон" - там беше и вторият кръг от

 Българската паркова купа. Времето беше перфектно, точно такова, каквото го обичам -
 валеше хубав дъждец и беше мокро и кално навсякъде:):) Загрях преди старта и се наредих да
 тръгвам. Взех картата и бегом към 1 точка. Първите две ги взимам без грешка с перфектно време. Към 3 настигнах Станимир от моя отбор и моята група, който тръгва 6 мин. преди мен. Взимам перфектно точката и бегом към следващите. На 7 към 8 почувствах тежест и задушаване в гърдите и спрях да бягам, а това беше фатално за времето ми. Започнах да вървя и така до 10 точка. Макар и с бавно темпо и с много следене на 10 не можах да я атакувам от правилното място и там губя около 30 сек., вземам я и без грешка на
следващите. Финиширам, чета си чипа и гледам 21:23 мин., което е много слабо време за 2,5км.  Преоблякох се и погледнах класиранията - аз бях 4 след Ивелин от моя отбор,
който прави 19 мин., а първите двама по 18 мин. Първи стана Слав Вампоров от "Вариант 5" - Търговище, а втори неговият съотборник, чийто име не запомних. Но все пак нашият отбор взе няколко медала при по-големите. Натоварихме се на ванчето и запътъркахме към в къщи. Беше тъмно и беше 
паднала гъста мъгла, която ни забави, но успяхме дя се приберем здрави и все още годни:):):):) Беше як ден, ама много изморителен и още като се прибрах се метнах на тека и феята на сънищата ме отвя на нейде, и аз не знам къде бях, ама беше хубаво :D:D:D:D:D:D...